Бързината на четене
Публикувана в сп. „Начално образование“, кн.2, 1995 г.
На сегашния етап на развитие на лингвистиката и методиката на обучението по български език са разработени най-добре процедурите за диагностициране на овладените знания за нормите на книжовния език и свързаните с тях умения.
За да се получи ясна и пълна представа за езиковата и литературната подготовка на учениците, е задължително да се проучи механизма на четене - буквуване, сричкуване, четене на цели думи, четене на фрази, и качествата на четенето – бързина, правилност, съзнателност, изразителност и маневреност.
Колко бързо и как трябва да четат учениците в първи, във втори, в трети и в четвърти клас? Този въпрос много често си задават учители и родители.
В методическата литература и периодика няма описани наблюдения, върху основата на които да се предявят каквито и да било изисквания, които да служат като мерило.
В статия на тема .“Проверка и оценка на резултатите от учебната работа в часовете по родна реч" (сп. Начално образование", 1987, кн.2). Ст. Здравкова и Н. Димитрова предлагат примерни текстове за проверка на механизма и качествата на четенето с препоръчителни изисквания за съдържанието им. Примерните текстове за четене в I клас съдържат средно 100 печатни знака, 25 дум III клас - 300 печатни знака, 75 думи (3. с 52 )
В ,,Методика на обучението по български език и литература в началните класове" (2) може да се прочете следното: „Приема се, че оптималната 'скорост на четена в началните класове е темпът на разговорната реч (С. П. Редозубов. М. Баев, според който той с средно 120-160 думи в минута). Научно установените норми за бързината на четене по класове са като следва: I клас - 36 думи в минута: II клас 54; III клас - 76: IV клас - 95 думи в минута“ (с. 359). Без да коментирам посочения цитат, искам да отбележа, че тези норми са близки до темпа на разговорната реч (изключение прави I клас). В приложението на цитираното произведение (2) са предложени следните изисквания за бързина на четене: за I клас след ограмотителния период - 25 думи в минута; 35-40 думи в минута в края на учебната година; за II клас - 60-70 думи в минута; за III клас 80-90; за IV клас изисквания не са посочени. Вижда се, че тези норми се различават значително от цитираните „научноустановени норми“ (2, с. 359). Тези различия не могат да помогнат на учителите за изграждане на единни критерии.
Поставих си за задача да проверя с каква бързина четат учениците имайки предвид цитираните по-горе норми. (Бих ги нарекъл примерни изисквания.)
В хода на наблюдението търсих отговор и на следните въпроси: Каква е връзката между бързината на четене и механизма на четене? Има ли закономерности в развитието на бързината на четене в различните класове началното училище?
Наблюдението извърших от 1989 до 1993 година над 446 ученици от I клас, които проследих от I до IV клас и 78 ученици от IV клас в две пловдивски училища ОУ „Д Дебелянов" и НУ „Хр. Ботев". Направих 2091 проверки на бързината на четене, от които 1 018 в края на учебната година, а останалите - след приключване на първия учебен срок. Разпределнието на броя на учениците по класове е показано в таблица 1.
БРОЙ НА ПРОВЕРЕНИТЕ УЧЕНИЦИ ПО КЛАСОВЕ И БРОЙ НА УЧЕНИЦИТЕ. ПОКРИЛИ ИЗИСКВАНИЯТА СЛЕД КРАЯ НА ПЪРВИЯ УЧЕБЕН СРОК И В КРАЯ НА ГОДИНАТА
Таблица 1
I клас
|
II клас
|
III клас
| ||||
След Iсрок
|
В края на учебната година
|
След Iсрок
|
В края на учебната година
|
След Iсрок
|
В края на учебната година
| |
Проверени
|
327
|
287
|
436
|
430
|
310
|
301
|
Покрили изискванията
|
154
|
212
|
233
|
301
|
144
|
184
|
%
|
47
|
74
|
53
|
70
|
46
|
63
|
Проверката за бързина на четене направих върху тестовете от Приложение I. Текстът при първата проверка - в края на първия срок и втората проверка - в края на учебната година, не се променяше. Считам, че това не влияе върху крайните резултати, защото между двете проверки минават повече от четири месеца. Задачата, която поставях на учениците беше: „Тук има един текст Прочети го толкова бързо, колкото можеш?" Незабелязано от ученика засичах времето, необходимо за прочитане на текста.
Какви изводи могат да се направят по данните на Таблица I относно възложената задача?
Ако приложим формулата за индекса на трудност на един педагогически тест(4).
Nr
Р = --------- x 100, където
N
Р е индексът на трудност;
Nr - успешно изпълнилите задачата;
N - общият брой тествани ученици, тази задача ще се класифицира като трудна в края на първия срок, защото е изпълнена от по-малко от половината ученици (съответно 47%, 53% и 46% за първи, втори и трети клас). Само във втори клас, учениците, които са покрили изискванията, са малко повече от половината. В края на учебната година, според показаните резултати, задачата се класифицира като лека.
Следователно така предложените изисквания (3) се изпълняват съответно 74%, 70%. и 61% за I, II и III клас. В последния случай задачата се определя като средно трудна Вижда се и друго - постепенно така поставените изисквания се оказват с повишаваща се трудност от I към III клас.
Бързината на четене и способността да се разбира прочетеното не е само технически процес. Той е и дълбоко личностен процес, психологически и физиологически обусловен"' (5). Трябва да се прави разлика между бавно четене, дължащо се на по-бавно протичащи процеси на осмисляне и усвояване на информацията, от бавното четене като следствие на неовладян механизъм на четене - буквуване и сричкуване. Във втория случай бавното.технически несъвършено четене спъва разбирането и осмислянето и именно то е основен обект на въздействие на педагогическите и дидактическите усилия на учителя, без разбира се, да се пренебрегва и работата по първия посочен вид бавно четене.
Следователно поставянето на задачата за бързо четене на всяка цена е самоцелно и с нищо неоправдано изискване. Трябва винаги да се държи сметка за това колко дълбоко се осмисля прочетеното и с каква трайност се запомня. Въпреки всичко могат ли да се определят норми за бързина на четене на учениците от началното училище, които да служат като ориентир при оценяването на резултатите от обучението по четене?
Преди да отговаря на този въпрос нека видим какво е процентното разпределение на учениците до максимално посочените бързини на четене в знака за минута (зн./мин.) – съответно 100 зн./мин.за първи клас, 200 зн./мин.за втори клас и 300 зн./мин.за трети клас.
Това е показано на честотните таблици 2, 3 и 4. Те показват натрупаните честоти по отделни групи (класове) с еднаква дължина h. пресметнати по формулата:
x max – x min
Р = ---------------------, където
k
x max e е най-голямата стойност в извадката;
x min e най-малката стойност в извадката;
k е броят на интервалите, на които се разделя размахът и x max – x min за реда от стойности, отразяващи бързината на четене на различните ученици като на свой ред k се пресмята по формулата: k = 1 + 3,3 1оg n; (n е обемът на извадката)
(По Бижков – „Педагогическа диагностика" - с. 257 )
ЧЕСТОТНА ТАБЛИЦА НА БЪРЗИНАТА НА ЧЕТЕНЕ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ 1 КЛАС
Таблица 2
N
|
Обем на извадката от…до … зн./мин.
|
Брой ученици в групата (абс. честота)
|
Брой ученици (натрупана абс.честота)
|
Натрупана абс. честота в %
|
1
|
над 100
|
212
|
212
|
74
|
2
|
90-100
|
15
|
227
|
79
|
3
|
80-90
|
12
|
239
|
83
|
4
|
70-80
|
13
|
252
|
88
|
5
|
60-70
|
12
|
264
|
92
|
6
|
под 60
|
23
|
287
|
100
|
ЧЕСТОТНА ТАБЛИЦА НА БЪРЗИНАТА НА ЧЕТЕНЕ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ 2 КЛАС
Таблица 2
N
|
Обем на извадката от…до … зн./мин.
|
Брой ученици в групата (абс. честота)
|
Брой ученици (натрупана абс.честота)
|
Натрупана абс. честота в %
|
1
|
над 200
|
301
|
301
|
70
|
2
|
190-200
|
18
|
319
|
74
|
3
|
180-190
|
16
|
335
|
78
|
4
|
170-180
|
15
|
350
|
81
|
5
|
160-170
|
12
|
362
|
84
|
6
|
130-160
|
17
|
379
|
88
|
7
|
под 130
|
51
|
430
|
100
|
ЧЕСТОТНА ТАБЛИЦА НА БЪРЗИНАТА НА ЧЕТЕНЕ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ 3 КЛАС
Таблица 3
N
|
Обем на извадката от…до … зн./мин.
|
Брой ученици в групата (абс. честота)
|
Брой ученици (натрупана абс.честота)
|
Натрупана абс. честота в %
|
1
|
над 300
|
184
|
184
|
61
|
2
|
280-300
|
24
|
208
|
69
|
3
|
260-280
|
17
|
225
|
75
|
4
|
240-260
|
19
|
244
|
81
|
5
|
220-240
|
14
|
258
|
86
|
6
|
200-220
|
7
|
265
|
88
|
7
|
180-200
|
11
|
276
|
92
|
8
|
под 180
|
25
|
301
|
100
|
В първата колона на таблиците са нанесени номерата на групираните стойности; във втората са посочени стойностните интервали; в третата са нанесени честотите на отделните стойности. Например броят на учениците от първи клас с бързина на четене в диапазон 4 (70-80) от таблица 2 е 13. В третата колона са нанесени натрупаните абсолютни честоти, съответстващи на отделните стойности от интервалите. В разглеждания диапазон числото 252 покачва, че толкова ученици четат със скорост 70 и повече знака в минута, което е 88% от всички тествани ученици - стойност, показана в последната колона.
Анализът на резултатите от тези таблици налага поне два извода:
Единият е, че поставеното изискване за бързина на четене 100 зн./мин в I клас е реално постижимо, във втори клас с известна толерантност - също. Не така обаче според мен стоят нещата с изискванията в III клас. Там 81% от учениците четат със скорост 240 и повече зн./мин., т. е. горната граница в бързината на четене трябва да се снижи на 200 - 280 зн./мин.
Вторият извод е, че не бива да се подценява работата за развитие на четивната техника и читателските умения на учениците след I клас. т. е. след като те се "научат" вече да четат. В тази връзка трябва да отбележа, че с анкетираните ученици не е работено специално за развитие на бързината на четене. Ето защо може да се предполага, че една системна и методически правилна работа за развитие на четивната техника (механизъм и качества на четене) ще доведе до покриване на изискванията за бързина на четене 100, 200 и 300 зн./мин съответно - за I, II, III и клас.
Експериментите и наблюденията върху четенето на четвъртокласниците показват, че бързината на четене в границите на 350— 370 зн./мин. (85-90 думи) е реално постижима и отговаря на по-големите им възможности и изисквания към тях.
В заключение искам да обобщя, че посочените по-горе бързини на четене за съответните степени могат да служат като ориентир при проверка на бързината на четене от учителите и родителите (а защо не и от оценяващите), но ако трябва да се оценяват читателските умения, това не е достатъчно и в оценката задължително трябва да се включат и останалите качества на четенето: правилност, съзнателност, маневреност, изразителност.
Що се отнася до механизма на четене, дългогодишните ми наблюдения показват, че техника на четене, която има бързина 50- 60 зн. мин., може да се определи като сричкуване. Под тази граница - като буквуване. Над тази граница, докъм 100- 110 зн./мин., като четене по думи, дву- и трисрични, като думите с повече срички отново се четат на срички. Същинско четене на цели думи се наблюдава при бързина на четене над 180 - 200 зн./мин. Четене на изрази от по 2 - 3 думи се открива при бързина на четене над 250 зн./мин.
Четенето (както и речта) е феноменална човешка дейност. Неговото усъвършенстване и рационализиране е от изключително важно значение във времето, когато информационните медии все по-дръзко оспорвал мястото на книжка като основен източник на информация.
ЛИТЕРАТУРА:
- Бижков, Г. Педагогическа диагностики. С. 1988.
- Здравкова, Ст. Методика на обучението по български език и литература в началните класове. С. 1992.
- Здравкова, Ст., Н. Димитрова Проверка и оценка на резултатите от учебната работа в часовете по родна реч. Народно образование, ки. 2, 1987.
- Образование и професии. Основни проблеми на теорията и методиката на дидактическите тестове, кн. 6.12/1990, кн.1-10/1991.
- Франц, Л. .7 Рационалното четене. С., 1989.
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
ТЕКСТ ЗА 1 КЛАС
Зайо си има гъсто, топло кожухче. Цяла зима бяга из гората. Къщичка си няма. През деня спи, а нощем си търси храна.
(25 думи, 101 знака)
ТЕКСТ ЗА 2 КЛАС
Един беден човек отишъл за риба.
Цял ден се мъчил и нищо не уловил. Много пъти хвърлял мрежата в реката, но все празна я извъждал. Най-сетне, съсипан от мъка, решил да се върне вкъщи. Тъкмо мислел това, ето че минал един пътник. Той се приближил до него и му рекъл:
(49 думи, 200 знака)
ТЕКСТ ЗА 3 КЛАС
Един цар поръчал да му направят нови дворци. Построили ги много хубави: за чудо и приказ. Никъде в света нямало като тях. Всички се радвали да ги гледат. Но един момък се въртял и по цели часове обикалял, това погледне, онова пипне, мери с крачки. Стражите го забелязали и отишли та казали на царя. Той наредил да му го доведат. Довели го и царят го попитал защо идва всеки ден да гледа дворците.
(73 думи, 315 знака)
ТЕКСТ ЗА 4 КЛАС
Този път всички тичахме колкото ни стигат силите. Забравих, че съм тежък и с прошарена коса. Годините сякаш бяха изчезнали и аз станах отново босоного хлапе като Вълчо. Дано намерим Аглика. Дано не се е случило нищо лошо с нея. И както тичахме изведнъж видяхме житата. Те бяха леко полегнали и се поклащаха тежко от моренина. Някаква къщичка само с една стена и с червен покрив се мярна пред очите ни. Пред къщичката гореше огън. Една жена шеташе край огъня и от време навреме поглеждаше към житата.
(88 думи, 408 знака)
Няма коментари:
Публикуване на коментар