Сонети

 I ЖЕНА-КРАСАВИЦА
 
Жена-красавица не е тази
по природа що го има този дар,
а тази, що в пазвата си пази
мъжа с нежни думи леглото й послал.
 
Като букет на нея посветен
с магията на красивите слова,
година след година, всеки ден
мъжът изгражда неземна красота.
 
Художник с палитра най-богата
не спирай да разкрасяваш любовта,
рисувай, и не търси отплата
красота измамна има по света.
 
Даже и с гаснещи очи мълви:
 „Жена-красавица за мен си ти!“
 
II ВЯТЪР ЛИСТАТА
 
Вятър листата лозови накъдри
Разнесе се шумолене навред
Там под лозницата с узряло грозде
Двама млади си даваха обет.
 
Целувките бързо ги прекършиха
и снагите потръпнаха в екстаз,
инстинктът бързо своето потърси,
викът ознаменува този час.
 
Не може да искаш да те обичат,
не може да поискаш любовта
и не пред олтара в любов се вричат
от любовта изгаряни сърца.
 
От любовта звездите заблестяват
светъл ден и кратка нощ настават.
 
IV ПО ПЪТЯ ПРАШЕН
 
По пътя прашен каручката върви
От товар тежък скърцат колела
По коловоза дълбок криволичи
В каручката пътуват той и тя.
 
Старец и старица уморени,
гроздето в каручката трепти
за причастие бързат устремени
потеглили към сетните си дни.
 
Утре виното във тях ще закипи,
глътка топлина ще се разлее
спомени омаята ще възроди
мъката във бръчки ще изтлее.
 
Реалност по-красива от мечти
ти младостта във виното търси.
 
XIV ЛЮБОВТА Е МОЙТО
 
Любовта е мойто вдъхновение, 
и мисълта ми – моята любов;
разби тъмнината на забвение 
и сви в небето моя остров нов. 
 
В булото на вечната мистерия
не напразно духът ми се стреми 
да рови сърдечните селения  
надява се да ме обичаш ти.
 
Нека ехтят любовни лири нови 
и нови песни на възхвала пак 
замлъкнат ли ще дръннат пак окови
земята ще покрие черен злак, 
 
небето ще излее свойта злоба 
съдбата ни ще скове поркоба.