НА
М.
Ти
се издигна във небето,
гледайки в далечна синева.
„- Седни, почакай тука, ето!“
каза
ангелът при райската врата.
„-
Тук, според нашите закони,
твоят ред не е дошъл сега
старецът сто години гони
чака,
а той пред тебе се стегна.
Смирена,
кротка и набожна
редът е на дамата с цветя
отгледала деца и внуци,
с Бога
толкова години преживя.
Надникнах
в старите архиви,
видях, на петдесет си само
майка, жена, деца, щастливи
рано
остави ги без твойто рамо.
Защо
избърза, дойде тука?
Защо отказа на живота?
Защо на портите почука?
Мъка,
ти избра своята голгота!“
Зададох
хиляди въпроси
И отговори не намерих
прошка приятелството проси
вече,
аз нямам повече въпроси.
НА
ФРЕДИ М.
За
теб е писано много,
защото са много тези, които те обичаме.
Ще повторя само това, което ти изпя.
Всичко оттук до края са само заглавия на песни на Куин и Фреди.
Още един щастлив ден -
курсът на долара пада,
а децата творят.
Животът
е дяволски труден.
Кой иска да живее вечно под налягане,
да пробива с главата напред?
Не ме спирай! Ние сме шампиони /в това/.
Сега съм тук. Запази ме.
Направи ме невидим.
Ти си най-добрият ми приятел.
Искам,
искам да бъда волна птица,
последвала любовта в бохемска рапсодия.
Шоуто трябва да продължи, като магия.
Радио пълно с толкова идоли.
Кфето студено,
главата се пръска -
бистри проблема,
търси някой да обича.
той е наблизо,
но са откраднали телефонния му номер,
не можеш да се свържеш
и трябва да свикнеш да живееш без него -
по свой собствен начин.
НЕ
ТЕ ПОМНЯ
Не
те помня.
Само почерка и ръце си спомням.
Бенки,
устни,
думи...
Само номера на телефона,
любимата рокля на цветя и клони,
снимката на балкона,
ябълките на младите колена…
Пространства,
тишина,
смях,
правописни грешки,
мирис на април,
януари,
смешки...
Колко пъти беше повторена в редове лъжата?
Изкушението е по-силно от доверието.
А и колената -
колена на блудница.
Не те обичам,
може би, загрубяхме!
Не те помня,
може би остаряхме,
но между другото -
спомням си:
Очите ти са необичайно тъжни,
а ти си навсякъде тук…
Прости ми
отпуснах се.
Пиша напук.
гледайки в далечна синева.
„- Седни, почакай тука, ето!“
каза
ангелът при райската врата.
твоят ред не е дошъл сега
старецът сто години гони
чака,
а той пред тебе се стегна.
редът е на дамата с цветя
отгледала деца и внуци,
с Бога
толкова години преживя.
видях, на петдесет си само
майка, жена, деца, щастливи
рано
остави ги без твойто рамо.
Защо отказа на живота?
Защо на портите почука?
Мъка,
ти избра своята голгота!“
И отговори не намерих
прошка приятелството проси
вече,
аз нямам повече въпроси.
защото са много тези, които те обичаме.
Ще повторя само това, което ти изпя.
Всичко оттук до края са само заглавия на песни на Куин и Фреди.
Още един щастлив ден -
курсът на долара пада,
а децата творят.
Кой иска да живее вечно под налягане,
да пробива с главата напред?
Не ме спирай! Ние сме шампиони /в това/.
Сега съм тук. Запази ме.
Направи ме невидим.
Ти си най-добрият ми приятел.
Искам,
искам да бъда волна птица,
последвала любовта в бохемска рапсодия.
Шоуто трябва да продължи, като магия.
Радио пълно с толкова идоли.
Кфето студено,
главата се пръска -
бистри проблема,
търси някой да обича.
той е наблизо,
но са откраднали телефонния му номер,
не можеш да се свържеш
и трябва да свикнеш да живееш без него -
по свой собствен начин.
Само почерка и ръце си спомням.
Бенки,
устни,
думи...
Само номера на телефона,
любимата рокля на цветя и клони,
снимката на балкона,
ябълките на младите колена…
Пространства,
тишина,
смях,
правописни грешки,
мирис на април,
януари,
смешки...
Колко пъти беше повторена в редове лъжата?
Изкушението е по-силно от доверието.
А и колената -
колена на блудница.
Не те обичам,
може би, загрубяхме!
Не те помня,
може би остаряхме,
но между другото -
спомням си:
Очите ти са необичайно тъжни,
а ти си навсякъде тук…
Прости ми
отпуснах се.
Пиша напук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар