Лято

 

ЛЯТО
 
Събрало лавата на сто слънца
с устрема на птиче ято
позакъсняло малко си сега,
но идваш пак горещо лято.
 
Жарава разсипало по пътя
в този душен и пустинен град,
да лекува болки и тревоги
богато раздава своя злат.
 
С крака боси, уморен до смърт
аз вървя и ровя пепелта,
нестинар изгубил своите чувства -
криле изгорели във жарта.
 
Разстлало мрежата от мараня,
увило в нея тоя свят,
в уличната шумота самотен
в жегата сред лято срещам хлад.
 
Събрало лавата на сто слънца
в този душен и пустинен град,
нестинар изгубил своите чувства
в жегата сред лято сещам хлад.