Стихове

МОЖЕ БИ ЛЮБОВ

Сиво помръкна небето,

облакът лисна вода,

лятото свърши и ето

есенен дъжд е това.

Огънят остро изсъска

и се обсипа в искри,

нещо в гърдите заблъска

моля те, моля те спри!

Чучурът бавно се сгърчи -

вместо ракия сега

от него бързо се стича

студена капка вода.

Непознат до мене се спря,

налях му чашка, седна

и може би за отплата

заразказва в дъжда.

ІІ

Граничар на поста стоял,

видял в тревата змия,

вдигнал автомата, стрелял,

но го ухапала тя.

После дълго издъхвал

превивал се в болки, в зной,

не издържал и заминал,

в смъртта намерил покой.

В родния край го погреб’ли,

Далече, не знам де било,

в град ли голям, в градче ли,

или във малко село.

Изпратили го роднини,

бойни другари дошли,

гроба с цветя наредили,

покрусени всички били.

ІІІ

Цветята увяхнали,

колко минало, не знам -

разказват хора видели

какво се случило там.

В есенен ден като този

от небето се ляло вода

на гроба до камъка хладен

лежала онази змия.

Свита била - едно колело,

захапала опашка в уста;

казват от любов, че било

войника обичала тя.

                        ІV

Тежки стъпки преминаха

цопнаха в локва една

мъжът, дето разказваше,

блажено влачи крака.

А дъждът все още вали

изглежда не от дъжда

човекът при мене се скри.

...............................................