Детски стихове

 ШЕФ

 
Мама брашанце отмери,
добави му водичка
Павчо сръчно го награби
със малката ръчичка
 
Той го меси, той го меси,
но захласна се в игра
А когато пак се сети
не повярва що видя.
 
То, тестото се затопли,
като гъбка то расте
и паничката изпълни -
продължава да тече,
 
 „- Някой бързо да разточи
палачинки и фиде,
че тестото ще избяга
чак във нашето мазе!“
 
Мама бързо се захвана
тя тигана развъртя
и ето, малкото момче
палачинките яде.
 
ГОЛЯМ
 
Вече можа сам да ям,
че пораснах аз голям.
Сам си казвам и дори:
„Батко!“
 
Мама не ме налага,
а тате ми помага.
Вкъщи вече съм си цар:
„Сладко!“
 
А в детската градина
Госпожичката Мина
гали по главата -
Рядко!

***

Мига, мига чучулига
И на Павката намига:
„- Павка, стига със играта,
голям си вече, хващай книга.“

***

 
Братчето на Павчо Дани
Бързо, бързо се нахрани,
После двамата в тревата
Подновиха пак играта.

***

 
Днеска Павчо пита дядо:
„- Дядо, птиците защо кълват?“,
А пък дядо отговаря:
„- Павчо, те така ядат!“
 

***

Павчо е дете голямо
Знае 2 по 2 отрано
Но не иска да яде
И като птиците кълва.
 

***

Днес отивам на пазар,
За да купя Божи дар,
Павчо обича плодове,
Но и зеленчуци той яде.
 

***

Павчо пуска самолет
Качен на дървения плет.
Едно врабче отсреща
Самолета му посреща.
 

***

Павчо захарен памук яде,
А пък баба му преде.
„- Павчо, памукът се преде!“
„- Бабо, памукът се яде!“
 

***

Слънце през прозореца наднича,
ръце протяга малчуганът,
свенливо зайче по тавана.
„- Почакай малко да те хвана!"