ДЕВЕТ РОЗИ
Между 1993 и 1997 г. (мисля, че през ’97 г. фалира Агробизнесбанк), та по това време бях нощна охрана на входа на въпросната банка на централния й офис. Работех като учител и застъпвах нощна смята в 18.00 ч. до 6.00 часа сутринта. Един ден, при застъпването ми погледнах с учудване букет цветя оставен на полицата на пропуска. Колегата от дневната смяна проследи погледа ми и каза: „Абе, един се качи с тези цветя и след десетина минути слезе и на излизане хвърли букета тук без да каже нищо.“ А дали розите са били точно девет, не си спомням. Между другото, повечето ми стихове са написани в този период на безсънни нощи и затова, може би, някои са толкова тъжни. (Това и за да не ме питат чии са стиховете!)
повяхнали лежаха
захвърлени от този,
когото не разбраха.
с ухание чаровно,
за хората наивни
да страдате виновно.
не ме съдете строго
с любов ли сте дарени
то девет сте ми много.
щом любовта си тръгне,
деветдесет и девет
в букет не ще я върне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар