Щъркелът

 ЩЪРКЕЛЪТ
 
Тази година щълкелът, който гнезди отсреща на електрическия стълб (EVN поставиха специална стойка), се върна по-рано от преди, вероятно заради топлата пролет. В други години като се върне носи клони, треви… поправя гнездото и чака другарката му да дойде. Женските щъркели пристигат 5-10 дни по-късно. Тази година Тя не дойде.
 
ЩЪРКЕЛЪТ
 
Отново разцъфтя полето,
реки се препълниха с вода,
летят ята от бели птици
от далечна палеща земя.
 
Щъркелът се върна у дома
в старото гнездо като преди,
стои унил и омърлушен,
тъжен, клюна свел е доземи.
 
Стои и чака да се върне
любимата в родната страна
очаква тя да го прегърне
широко разперила крила.
 
И рядко с глас красноречив
закачливо скъпата си вика
и пак стои тъжен, мълчалив,
в очите скръб дълбока блика.
 
Щъркелът постоя, почака
на един крак, с увиснал клюн,
после високо в небесата
потърси на мъката подслон.
 
Прощално замаха със крила,
слънцето във облаци угасна
струната от мъка се скъса,
а вятър разнесе песента.
 
„Имах, имах небето за покров,
бях щастлив, дом за щастие имàх
по теб изгарян от любов
най-хубавите песни ти изпях.“
 
Сега домът чернее празен,
врабците вдигат оргии там
в танца луд и безобразен…
Глупци - не сещат ни свян, ни срам.
 
21.04.2024 г.