МОЖЕ БИ ЛЮБОВ
Защо избрах това и защо сега? Всеки сам да си отговори. Е, денят не е есенен, но от „небето се ляло вода…“ Въобще, обичам дъжда, може да скрие сълзите по лицето ти.
Стихотворението е написано (виж датата най-долу) по повод действителна случка, доколкото случките в литературата са наистина действителни. Варя ракия в селския „казан“ (така накратко наричаме ракиджийниците), в полутъмното помещение се чува радио, самото то не се вижда, защото саждите и прахът споени с екскрементите на мухите са го направили невидимо, т.е. слива с интериора на стените оцветени по същия начин. Освен досадните реклами, от време на време се чува и по нещо, което докосва душата, така да се каже. Но всъщност написаното по-долу не е за това, а колкото и да е чудно, то е провокирано от „досадните реклами“.
Община Бургас организира фестивал на домашната ракия и кани всички желаещи домашни производители да представят своето творчество. Заедно с това желаещите могат да участват, освен в тази категория и в други, конкурси за есе, за разказ, за стихотворение… на тази тема, като творбите могат да се изпратят на еди-кой си сайт. Известно е, че си падам по конкурсите, но също така е известно, че хубавата ракия е отлежалата, а моята сега се пече. И ако добрите дегустатори могат лесно да познаят, коя ракия е отлежала, и коя – не, то едва ли има критик, които да каже колко е отлежавало стихотворението, например в гърдите на поета.
И така, това е стихотворението, което написах в онзи дъждовен ден, сред пушека в ракиджийницата, което така и не изпратих за конкурса, но това е друга история.
Няма коментари:
Публикуване на коментар