Тестология 5


4.3. Основни етапи при създаването на тестови задачи
       Конструирането на задачи за измерване постиженията на учебни цели от по-висшите когнитивни равнища, както бе вече казано, е сравнително по-трудно, отколкото формулировката на задачи за знание.
     Процесът обаче може да се оптимизира, като се следва алгоритъмът, разработен от X. Милър, Р. Уйлямс и Т. Халадина (Miller at all., 1978), който включва пет основни стъпки:
     1. Подбор на конкретното учебно съдържание;
     2. Формулировка на основната идея (съждения и правила);
     3. Определяне на когнитивното равнище;
     4. Избор на нова ситуация, която съответства на основната идея;
     5. Формулировка на задачата.
     Нека разгледаме по-подробно всяка от тези стъпки, като илюстрираме процеса с конкретен пример.
     1.Подбор на конкретното учебно съдържание
     На този етап се определя тази част от учебното съдържание (урок, параграф, раздел), на основата на която ще се конструира тестовата задача.
     Като пример нека разгледаме урока за подлог (Новачкова и др., 1993, с.50).
     2. Формулировка на основната идея (съждения и правила)
     Всеки текст, съдържащ повече от едно изречение, обикновено съдържа повече от една основна идея (съждение, правило). Не винаги обаче те са ясно и кратко изразени.
     Ето защо на този етап чрез подчертаване и преформулировка следва да се направи списък с кратките формулировки на всички основни идеи. За конкретния случай този списък може да има следната форма:

Пример 4.11.
1. Подлогът е част от изречението, чрез която се назовава предметът, за който се съобщава в изречението;
2. Подлогът е главна част на изречението;
3. Подлогът се открива с въпроса Кой?, зададен заедно със сказуемото;
4. Подлогът се задава със съществително или местоимение.
5. В едно изречение може да има повече от един подлог, както да няма и нито един подлог;
6. Ако подлогът е членувано съществително име от мъжки род, то той се членува с пълен член.
7. Другите части на изречението се членуват винаги с кратък член;
8. За да се определи коя членна форма е правилни, съществителното се замества с той (пълен член) или него (кратък член);
9. Мястото на подлога в изречението може да бъде както пред, така и след сказуемото.

     Всяка от тези основни идеи може да се използва, за да се конструират тестови задачи за всяко едно от равнищата на таксономията на Б. Блум, при това — различни по форма и съдържание.
     Нека като илюстративен пример разгледаме само една от основните идеи, а именно:
„За да се определи коя членна форма е правилна, съществителното се замества с той (пълен член) или него (кратък член)."

     3. Определяне на когнитивното равнище
     След като при стъпка 2 е определена основната идея, тя малко или . много насочва и към съответното когнитивно равнище. В този конкретен случай, тъй като основната идея е свързана с някакво правило, при това значимо от гледна точка на правописа, то най-подходящо би било задачата да е от равнище „приложение".
     4. Избор на нова ситуация
     Новата ситуация очевидно ще бъде изречение, съдържащо членувани подлог и/или допълнение от мъжки род.
     Тези изречения могат да бъдат предварително зададени •или пък да се конкретизират предварителните условия, при които изреченията да бъдат съставени самостоятелно от учениците.
     Тъй като на стъпка 3 бе уточнено, че задачата ще бъде от равнище „приложение", а не „синтез", то за предпочитане е първият вариант, т.е. предварително дадени изречения.
     Тук обаче отново се налага избор, тъй като изреченията могат да бъдат зададени под формата на диктовка, под формата на писмен текст за допълване (съответно с пълен или кратък член) или пък текст за редактиране. Тези варианти са равностойни от гледна точка на валидност, така че изборът зависи единствено от личностните предпочитания на проверяващия, съобразени с конкретните условия - време, средства и др. п., както и с предимствата и недостатъците на всеки от трите варианта.
     Така напр. диктовката изисква повече време както за провеждането, така и за проверка, но се пестят средствата, необходими за размножаването на текста.
     Текстът за допълване налага размножаване и еднократна употреба, но времето за провеждане и проверка е по-малко, отколкото при диктовката.
     Ако текстът за редактиране е зададен под формата на списък от изречения, за всяко от които ученикът трябва да провери вярно или грешно е извършено членуването, то размножаването на текста е необходимо. При правилна организация обаче, веднъж размножен, тестът може да се използва многократно, тъй като учениците могат да използват за своите отговори отделни, допълнителни листове. Освен това времето за провеждане и проверка при този вариант е минимално в сравнение с останалите два.
     От тази гледна точка изборът на нова ситуация е:
Списък от изречения, в някои от които е допусната грешка в членуването. За всяко от тях ученикът следва да определи дали членуването е вярно или грешно."

     5. Формулировка на задачата
     След като на четвъртия етап сме конкретизирали новата ситуация, сега ни остава единствено да подберем изреченията, чрез които ще измерваме дали и доколко ученикът може да използва правилото, за да определи вярно ли е извършено членуването.
     При подбора на тези изречения трябва да се съобразим с няколко основни момента:
     • В списъка от изречения трябва да има примери както на вярно, така и на грешно членуване.
     • Грешките трябва да бъдат както при членуване на подлога, така и при членуване на допълнението.
     • Изреченията трябва да се различават по дължина и по вида на съдържащите се в тях части (главни и второстепенни).
     • Изреченията трябва да варират по отношение мястото на подлога и допълнението в тях.
     Ето и един примерен набор от такива задачи:

     ИНСТРУКЦИЯ:
     По-долу е даден списък от изречения, във всяко от които една от думите е подчертана.
     Прочетете внимателно изреченията и на отделен лист запишете номерата на онези от тях, при които е допусната правописна грешка в подчертаната дума.
  1. Вчера забравих да си взема чадърът.
  2. Дъждът напълно ме измокри.
  3. На пътя стоеше елен.
  4. Идва нощта, а с нея и страха.
  5. Моята награда е смехът в очите ти.
  6. Котката се скри зад дивана.
  7. По паркетът имаше кални стъпки.
  8. Гостите изцапаха килима с мръсните си обувки.
  9. Днес директорът е на съвещание.
  10. Блясъка на славата го заслепи.
  11. Той раздели шоколадът на три.
  12. Хлябът поскъпна.
  13. Кучето захапа крака на крадеца.
  14. Ръста на престъпността е голям.
  15. Под чина на Гошо винаги има люспи от семки.
  16. Жената и мъжа протегнаха ръце към детето.
  17. Някой ден ще се появи и принца на белия кон.
  18. Той ще постеле пътят ти с цветя и рози.
  19. Сънят от детството ти ще се сбъдне.
  20. Това е края и на теста.

     Този пример беше илюстрация на приложението на процедурата на X. Милър, Р. Уйлямс и Т. Халадина за конструиране на тестови задачи. Предложената от тях процедура е една от малкото разработени технологии в тази област.
     Основната причина за това е, че планирането на учебните цели и конструирането на задачи за измерване на тяхното постижение е творчески процес, който не може да бъде напълно технологизиран.
     Таксономията на Б. Блум, процедурата на X. Милър, Р. Уйлямс и Т. Халадина и др. п. са само средства, чрез които този процес може да бъде облекчен, но не и напълно алгоритмизиран. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Публикации (Atom)