Страница 1, Страница 2, Страница 3, Страница 4,
|
АЗ СЪМ СТАРОМОДЕН
АКО ЗА МИГ ВАЖЕН ИЗПИТ ВСИЧКО СВЪРШИ ЕЛА ИМАХ ТЕ МАРТЕНСКИ СНЯГ НОЩ ОБИЧАНА ЖЕНА ПЪРВОКЛАСНИК САМОТА СНЕЖЕН ЧОВЕК СЪН СЪН УЛИЦА УМОРА |
АЗ СЪМ СТАРОМОДЕН харесвам жените в рокли домашния уют, хубавите песни, красивите чувства завинаги... Предпочитам сватбата във храма. всяка нощ молитви чета за здраве на всички и лоши, и добри. Обичам нежни, любящи жени... Моля се, когато се отдават. предпочитам кокичета, рози не поглеждам - дори и без бодли цветята, които ме пленяват... Маргаритки в полето харесвам. Искам любовта да боли И да настръхвам. не крия сълзите Силният мъж може и да плаче. Безнадеждно старомоден, нали? АКО ЗА МИГ Ако за миг си иде любовта светът помръкнал в мраз ще се скове, ще крачим тежко влачейки крака в дебели неизбродни ледове. Чувствата не трябва да изстиват, отдай им се, бъди от тях пленен, ако за миг допуснеш да изстинат от студ дълбок ще бъдеш вледенен. Пустини, звезди-слънца изстиват и хората изстиват след смъртта, в студ ранените души загиват, когато им отнемеш обичта. В дебели неизбродни ледове ще крачим тежко влачейки крака, светът помръкнал в мраз ще се скове, ако за миг си иде любовта. ВАЖЕН ИЗПИТ Изпит важен имам днес „- Нека Господ ти помага!“ и жена ми за успех със вода окъпа прага. С дълга целувка двама случаят ще ни раздели; аз в костюм, тя в пижама, а щръкналата гръд гори. Предложих на дивана Със ръце да я подхвана... По ръката ме плесна: „- Не сега, и пред децата!“ Кимна със глава навън и леко ме побутна „- Тръгвай, тръгвай, дърти пес, Изпит важен имаш днес!“ ВСИЧКО СВЪРШИ Всичко свърши, не разбра ли - любовта ни изгоря, въглени не ще намериш да блещукат в пепелта. И да има - само тлеят и не носят светлина и от тях не ще да пламне и най-сухата трева. Всичко свърши, не разбра ли - вятърът слана довя, буря клоните прекърши, младите листа отвя. Не ще дочакат есента плодове да събере, преди слънце да огрее изгорени бяха те. ЕЛА Ела като дъжд – очакван и силен; Като вятър ела – буен, немирен; Ела като слънце – ласкаво, топло; Като песен ела – да ме опиеш. ИМАХ ТЕ Имах те близо до мене - усмихната, нежна, добра, но бях наказан безвреме - какво да се прави - съдба. Изгубих, а си ми нужна, както на цвете росата, като простора на птица и на децата играта. Не, не съдбата проклинам, аз толкова много мечтах с огън и страст да те имам, че в нея до край изгорях. МАРТЕНСКИ СНЯГ Мартенски сняг наваля, приказка бяла дойде, посипа поля, дървеса, а аз вървя. Накъде? Забързан, а скърца снегът, в ушите глухо кънти, парцали в мрежа се вплитат - сред тях си някъде ти. Търся те бяла, хубава, снегът ме засипва, вали и по лицето се стичат мъртвородени сълзи. Стъпки забързани чувам, снегът валял се топи, сепвам се - пак ли сънувам - капчукът вън трополи. Птици се блъскат в стъклото, с човки по него звънят, месецът вече залезе, нека влезе сънят. НОЩ Нощ е и пак небето като едри сълзи-бисери звездите реди там във брачното ложе обичана, необичана отдаваш се ти. А казваш да те търся да те търся винаги някъде край мене тук - свалям, търся под грима и се смея и плача, плача и смея напук. Тази нощ аз те викам, викам те обзет от нежност, от тъга - не дойде и щом всичко отмине сънят неспокоен ще плува в тревоги море. ОБИЧАНА ЖЕНА Обичана жена, за тебе дом не построих; сърцето си открих и в него сам те подслоних. Обичана жена, бляскава не те показах; от погледи те скрих, да си моя те наказах. Обичана жена, копнея твоите бедра; утеха крият те ... Прости ми, моля те, сега! Обичана жена, всяка част от твойто тяло до смърт боготворя - прости ми, Господи, това! ПЪРВОКЛАСНИК Раница, тетрадки и боички, Към училището крачим всички и аз - зад огромния букет. Бързам, затова отпред вървя В училищния двор за светъл празник Сияещ събрал се е света. госпожата в ъгъла се скри, трябваше да кажа: „- Извинявай!“ като видях в очите й сълзи. първокласник бил е той преди. Ще стана най-добрият във класа със книги играчките смених истина е, признавам на часа само Мечо в раницата скрих Учителят ме срещна със усмивка Раницата пълна – не тежи Подкрепа е първата милувка, Която не сетил съм преди. Обещавам да не мързелувам Ще трябва да смятам и чета. Уроци прилежно ще буквувам И ще сбъдна моята мечта. САМОТА Заровил пръсти във пясъка уморен седя на брега, вълната избърса следите, в далечината изгуби се тя. Песъчинките - малки слънца от шепите бавно изтичат, а чайките с грач над брега в любов на морето се вричат. Вълните ме канят: “-Ела-а!” Пътека ми спуска луната - уверено вървя над вода повярвал сляпо в самотата. СНЕЖЕН ЧОВЕК Омърлушен навел е глава снежният човек на двора, от очите черни, големи, разкривена капе умора. Ризата му бяла се свлича без копчета и без яка, всъщност го няма, /а беше ли?/ на човека снежен врата? Изкълван и забит във пръстта носът като кръгло око на вятъра кротко люлее миглите - зелено стебло. Благодаря на всички, с които вчера заедно се помолихме за здраве, за успех в начинанието на бъдем учители, да раздаваме на хората добрина и да ги правим по-добри. „Колкото повече чистота и усърдие има човек, толкова повече дарби му дава Бог.“ „Който крие дарбата си от хората и гледа само себе си, изгубва и онова, което Бог му е дал!“ "Който може да се моли на Бога, има талант, и щом се моли на Бога за някого, който е болен или в беда, увеличата таланта си." Из: „Софроние. Поучително Евангелие“, Софроний Епископ Врачански“, 1806 г. СЪН Вървя по брега, трева под нозете шуми, чувам шепота. Дърветата тънат в мъгла. Белота. Вървиш по брега, виждам краката ти боси. Защо не шуми тревата под твойте крака? Тишина. Вървим по брега и птичи сенки се стелят. Търся те с поглед - между нас реката тече... Самота! СЪН Държа те в ръцете си. О, миг, мечтан и бленуван! Държа те в ръцете си. И едри сълзи като капки смола залепят очите ми здраво. Светлината боде - изкряща и остра, сякаш вздривена в колабс звезда. Държа те в ръцете си. Тръпнеща цялата, желаеща нежност от моята прегръдка сърна. Стон сподавен неволно изпуснала бие като камбана в гръдта. Държа те в ръцете си. Целувам и милвам топлите длани на малката ти крехка ръка, как е трудно да кажа обичам, а колко искам да направя това. Държа те в ръцете си. - Колко много звезди има небето! - Виждам ги в очите ти, мила, на Земята когато си стъпила, виждаш ли я кръгла и синя. Държа те в ръцете си. Ти като часовник пясъчен бавно, непрестанно изтичаш - така - между пръстите, тихо и кротко на стисната в прегръдка ръка. Държа те в ръцете си, а никой не знае това. УЛИЦА Вървя и ровя листата да търся от тебе следа. Отново стене душата спокойна от много лета. Пак си същата улица, светла от неона студен. Като в чудна приумица искам да те запазя в мен. С целувките, с шепота мил, с оня трепет на сърцето, с огъня гърдите горил, с лудата страст на детето. Дървета, пак се редите и пак сте на свойте места, вървя и търся следите останали в тези листа. УМОРА Видях в очите ти умора и сякаш тя ме съживи; ужасно - твоята умора нещастен мене да теши. На клоун приличам, немея, палячо в свойта самота да плача, когато се смея и смея, когато тъжа. С тебеширено бяло лице - маската изпита на шут, със самотно безгрижно сърце ... Нормален ли съм или луд?
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар