Стихове 3

Страница 1, Страница 2, Страница 3, Страница 4,

НОЩ II ПЪРВА СРЕЩА ВСИЧКО СВЪРШИ СНЕЖЕН ЧОВЕК

НОЩ   Нощ е и пак небето като едри сълзи-бисери звездите реди там във брачното ложе обичана, необичана отдаваш се ти.   А казваш да те търся да те търся винаги някъде край мене тук - свалям, търся под грима и се смея и плача, плача и смея напук.   Тази нощ аз те викам, викам те обзет от нежност, от тъга - не дойде и щом всичко отмине сънят неспокоен ще плува в море от тревога.   II   Вятър листата лозови накъдри  Разнесе се шумолене навред  Там под лозницата с узряло грозде   Двама млади си даваха обет.    Целувките бързо ги прекършиха  и снагите потръпнаха в екстаз,  инстинктът бързо своето потърси,  викът ознаменува този час.    Не може да искаш да те обичат,  не може да поискаш любовта  и не пред олтара в любов се вричат    от любовта изгаряни сърца.  От любовта звездите заблестяват,  светъл ден и кратка нощ настават.    ПЪРВА СРЕЩА   Седях в кафенето отсреща, като в непозната страна в лятната вечер гореща, дойде като дивна сърна.   Спря се, само за миг се поспря, красива; тънка и стройна, сякаш нова звездица изгря в тихата вечер спокойна.   Тъмни коси метна ръката, в усмивка уста се смили - казват тъй започва играта, която раздава стрели.   Толкоз трудно ли беше да те поканя до мен, в очите ти мъка искреше и режеше късния ден.   Тръгна си загадъчна, плаха, така както беше дошла, тъй идва и тръгва понявга случайно при нас любовта.   ВСИЧКО СВЪРШИ   Всичко свърши, не разбра ли - любовта ни изгоря, въглени не ще намериш да блещукат в пепелта.   И да има - само тлеят и не носят светлина и от тях не ще да пламне и най-сухата трева.   Всичко свърши, не разбра ли - вятърът слана довя, буря клоните прекърши, младите листа отвя.   Не ще дочакат есента плодове да събере, преди слънце да огрее изгорени бяха те.   СНЕЖЕН ЧОВЕК   Омърлушен навел е глава снежният човек на двора, от очите черни, големи, разкривена капе умора.   Ризата му бяла се свлича без копчета и без яка, всъщност го няма, /а беше ли?/ на човека снежен врата?   Изкълван и забит във пръстта носът като кръгло око на вятъра кротко люлее миглите - зелено стебло.